Dec 4, 2008, 9:43 PM

Завръщане

627 0 1

Не знаех много
за живота,
но вярвах
в него
мълчаливо...

А гласовете
в моите мисли
непрестанно
ми шептяха
да не бъда
доверчива,
да предпазя
себе си
от жестоките игри,
защото бе...
живот в лъжи!

Но, аз не чух.
Повярвах в
живота със лъжа...
... и не след дълго
интуицията
ми се
подигра!

И си идвах,
и отивах,
и се чувствах
изтощена
и сама,
но не можех
да позная
смисъла
на мисълта!

Но съдбата
бе решена
да ме
изиграе
за пореден път...
... и показа се в спомените ми.

А не исках
да ги чакам
в миналото...
... се завърнах.

Знаех, че ще
издържа!

Бях готова
за живот
преплетен
в истина.

В него
щях
да се спася...
... от живота
в лъжа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

  • С този стих давам началото на моето завръщане в сайта, който се оказа за мен много специален!
    Благодаря Ви, за посещенията във виртуалното ми простарнство!
    Усмивки!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...