Не знаех много
за живота,
но вярвах
в него
мълчаливо...
А гласовете
в моите мисли
непрестанно
ми шептяха
да не бъда
доверчива,
да предпазя
себе си
от жестоките игри,
защото бе...
живот в лъжи!
Но, аз не чух.
Повярвах в
живота със лъжа...
... и не след дълго
интуицията
ми се
подигра!
И си идвах,
и отивах,
и се чувствах
изтощена
и сама,
но не можех
да позная
смисъла
на мисълта!
Но съдбата
бе решена
да ме
изиграе
за пореден път...
... и показа се в спомените ми.
А не исках
да ги чакам
в миналото...
... се завърнах.
Знаех, че ще
издържа!
Бях готова
за живот
преплетен
в истина.
В него
щях
да се спася...
... от живота
в лъжа!
© Славка Всички права запазени
Благодаря Ви, за посещенията във виртуалното ми простарнство!
Усмивки!