4 нояб. 2011 г., 20:59

Завръщане

1.1K 0 9

На Теди


Усетих те, море.

Най-после те усетих.

Зад ъгъла на моите съмнения.

Ухаеш на надежди. Ухаеш на всесилие;

завръщаш се

 и аз със теб се връщам силна.

Усетих те, море, понесена от прилива

на парещи солени копнежи -

изгаряща от пориви,

от обич окрилена,

по-истинска,

по-търсеща,

по-друга.

Усетих те, море. И с тебе се завърнах,

за да намеря себе си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ни съчувствай, Александър- може би има хора, които го приемат за даденост и не го ценят, но има и други, за които морето е вдъхновение и радост. Аз без него не мога и му се радвам винаги. Благодаря ви, че се отбихте- Александър, Безжичен. Морски усмивки от Бургас ви изпращам, най-сърдечно
  • Може и да имаш право - на мен по-голямата част от творчеството ми е от Бургас
  • zahvurlen (Александър Охрименко): Имат, имат - то е част от кръвта им...
    plami_lazyr (Плами Троева: Много хубаво!
  • Еех това море как ми липсва... Малко винаги съм съчувствал на хората, които живеят покрай него - нямат идея как може да му се радва човек като го вижда един/два пъти годишно
  • Връщане към първоизточника!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...