На Теди
Усетих те, море.
Най-после те усетих.
Зад ъгъла на моите съмнения.
Ухаеш на надежди. Ухаеш на всесилие;
завръщаш се
и аз със теб се връщам силна.
Усетих те, море, понесена от прилива
на парещи солени копнежи -
изгаряща от пориви,
от обич окрилена,
по-истинска,
по-търсеща,
по-друга.
Усетих те, море. И с тебе се завърнах,
за да намеря себе си!
© Пламена Троева All rights reserved.
Не ни съчувствай, Александър- може би има хора, които го приемат за даденост и не го ценят, но има и други, за които морето е вдъхновение и радост. Аз без него не мога и му се радвам винаги. Благодаря ви, че се отбихте- Александър, Безжичен. Морски усмивки от Бургас ви изпращам, най-сърдечно 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
