На Теди
Усетих те, море.
Най-после те усетих.
Зад ъгъла на моите съмнения.
Ухаеш на надежди. Ухаеш на всесилие;
завръщаш се
и аз със теб се връщам силна.
Усетих те, море, понесена от прилива
на парещи солени копнежи -
изгаряща от пориви,
от обич окрилена,
по-истинска,
по-търсеща,
по-друга.
Усетих те, море. И с тебе се завърнах,
за да намеря себе си!
© Пламена Троева All rights reserved.
Не ни съчувствай, Александър- може би има хора, които го приемат за даденост и не го ценят, но има и други, за които морето е вдъхновение и радост. Аз без него не мога и му се радвам винаги. Благодаря ви, че се отбихте- Александър, Безжичен. Морски усмивки от Бургас ви изпращам, най-сърдечно 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
