В съня си се завръщам в тебе,
да мога да те изживея...
И търся знаци от съдбата,
да виждам... другото не смея...
Различни нощи и места случайни,
и всеки път... неизживяно,
във утринта самотен спомен,
забулен в тайнство немечтано...
След време пак съм там... реално,
а сънищата... са невъзвратими.
Допълват ме или изрязват
в съзнанието вечни зими...
Притискам тягостно очите
и скитам пак натам... далечно.
Картини се менят, различни,
но шепнат в тишината вечно...
Откривам се! Безспир копнея...
Да те достигна, мое най-желано...
След всеки дъх и парещ спомен,
ще се завръщам в тебе... изживяно.
© Деси Инджева Все права защищены