Сега е пролет, а в сърцето - есен.
Не мисля туй да е дори заблуда.
Така животът хич не ми е лесен
и в мен нахлува днеска мисъл луда.
Да търся твойте топли, меки длани
и устните ти някъде заспали.
Да ме прегърнеш също като лани
и целувка в мене огън да разпали.
И тази есен в пролет да навлезе,
и слънцето към мен да се обърне.
Небето пък в очите ти да слезе
и любовта при нас да се завърне.
© Никола Апостолов Все права защищены