10.05.2013 г., 11:41

Завръщане на любовта

588 0 2

Сега е пролет, а в сърцето - есен.

Не мисля туй да е дори заблуда.

Така животът хич не ми е лесен

и в мен нахлува днеска мисъл луда.

 

Да търся твойте топли, меки длани

и устните ти някъде заспали.

Да ме прегърнеш също като лани

и целувка в мене огън да разпали.

 

И тази есен в пролет да навлезе,

и слънцето към мен да се обърне.

Небето пък в очите ти да слезе

и любовта при нас да се завърне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...