Сега е пролет, а в сърцето - есен.
Не мисля туй да е дори заблуда.
Така животът хич не ми е лесен
и в мен нахлува днеска мисъл луда.
Да търся твойте топли, меки длани
и устните ти някъде заспали.
Да ме прегърнеш също като лани
и целувка в мене огън да разпали.
И тази есен в пролет да навлезе,
и слънцето към мен да се обърне.
Небето пък в очите ти да слезе
и любовта при нас да се завърне.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
