Сега е пролет, а в сърцето - есен.
Не мисля туй да е дори заблуда.
Така животът хич не ми е лесен
и в мен нахлува днеска мисъл луда.
Да търся твойте топли, меки длани
и устните ти някъде заспали.
Да ме прегърнеш също като лани
и целувка в мене огън да разпали.
И тази есен в пролет да навлезе,
и слънцето към мен да се обърне.
Небето пък в очите ти да слезе
и любовта при нас да се завърне.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
