6 мар. 2007 г., 09:37

Завръщането

1.9K 1 1
Апел ли е
          или признак за утихващата мъка,
по далеч отишъл мой другар,
молба ли е
          или страх от дългата разлъка,
или за отколешната ми самотност цяр.

Не бих могъл от думите да го изстискам,
с пурпурно-пламтящото сърце,
не е и книга, която алчно да разлиствам,
пред мен не се разгъва като ширното небе.

То е равно с пукота патронен
и страсти буйни там личат,
неуловимо е от израза шаблонен,
защото много истини в него се роят.

Приятелство с теб делим, откак се помним
и горчало е, и сладко нам било е, знам,
но завинаги, докато до смъртта нe се докоснем,
ти вярвай, че не ще се бориш сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Куманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...