Mar 6, 2007, 9:37 AM

Завръщането

  Poetry
1.9K 1 1
Апел ли е
          или признак за утихващата мъка,
по далеч отишъл мой другар,
молба ли е
          или страх от дългата разлъка,
или за отколешната ми самотност цяр.

Не бих могъл от думите да го изстискам,
с пурпурно-пламтящото сърце,
не е и книга, която алчно да разлиствам,
пред мен не се разгъва като ширното небе.

То е равно с пукота патронен
и страсти буйни там личат,
неуловимо е от израза шаблонен,
защото много истини в него се роят.

Приятелство с теб делим, откак се помним
и горчало е, и сладко нам било е, знам,
но завинаги, докато до смъртта нe се докоснем,
ти вярвай, че не ще се бориш сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Куманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...