Завръщането
или признак за утихващата мъка,
по далеч отишъл мой другар,
молба ли е
или страх от дългата разлъка,
или за отколешната ми самотност цяр.
Не бих могъл от думите да го изстискам,
с пурпурно-пламтящото сърце,
не е и книга, която алчно да разлиствам,
пред мен не се разгъва като ширното небе.
То е равно с пукота патронен
и страсти буйни там личат,
неуловимо е от израза шаблонен,
защото много истини в него се роят.
Приятелство с теб делим, откак се помним
и горчало е, и сладко нам било е, знам,
но завинаги, докато до смъртта нe се докоснем,
ти вярвай, че не ще се бориш сам.
© Ясен Куманов All rights reserved.
