Зазидана

Поэзия » Философская

429 7 10

Седя до тишината си. Разбирам,

че тя се умори да бъде чута.

Сърцето ми разплакано разбрида,

подскачат с тъжен звън у мен капчуци.

Но пак е тихо. Само аз ги чувам.

Безмълвно тишината ги поглъща.

Защо тъга и през деня сънувам?

Зазидах ли се в чувствената къща?

28.05.2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Здравей, пчелички!❤️ Чух медоносния ти звън! Намаза душата ми с мед и съм много щастлива!💋

2025-06-07T11:10:14+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Макар че, става въпрос за тъгата, аз усетих омиротворение или умиро...творение. Това ми е най-близко като обяснение, че с тъгата си отива нещо, но съвсем не ми звучи тъжно. От последните ти публикувани това ми допадна най-много и тук има друга Мария. Определно това ми е фаворит! ... сега започнах да се чудя стършел ли съм или пчеличка Поздрави!

2025-06-07T10:13:11+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Тя ни е приятел, затова ни разбира, Люси. Много от нас мечтаят за спокойствие, но не в нюансите на тъгата.😍

2025-05-30T12:42:19+03:00
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Тази прекрасна тишина,която ни разбира!

2025-05-30T12:12:51+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И тишина своите нюанси
ще ти покаже, че я чуваш знае.
Излъчва своя звук в протуберанси
и тайните ѝ сам ще разгадаеш.
💖
Благодаря ти, Доче!

2025-05-30T11:01:40+03:00