Зазидана
Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам.
Безмълвно тишината ги поглъща.
Защо тъга и през деня сънувам?
Зазидах ли се в чувствената къща?
28.05.2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Поздрави!