May 29, 2025, 3:47 PM

Зазидана

436 7 10

Седя до тишината си. Разбирам,

че тя се умори да бъде чута.

Сърцето ми разплакано разбрида,

подскачат с тъжен звън у мен капчуци.

 

Но пак е тихо. Само аз ги чувам.

Безмълвно тишината ги поглъща.

Защо тъга и през деня сънувам?

Зазидах ли се в чувствената къща?

 

28.05.2025 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, пчелички!❤️ Чух медоносния ти звън! Намаза душата ми с мед и съм много щастлива!💋
  • Макар че, става въпрос за тъгата, аз усетих омиротворение или умиро...творение. Това ми е най-близко като обяснение, че с тъгата си отива нещо, но съвсем не ми звучи тъжно. От последните ти публикувани това ми допадна най-много и тук има друга Мария. Определно това ми е фаворит! ... сега започнах да се чудя стършел ли съм или пчеличка Поздрави!
  • Тя ни е приятел, затова ни разбира, Люси. Много от нас мечтаят за спокойствие, но не в нюансите на тъгата.😍
  • Тази прекрасна тишина,която ни разбира!
  • И тишина своите нюанси
    ще ти покаже, че я чуваш знае.
    Излъчва своя звук в протуберанси
    и тайните ѝ сам ще разгадаеш.
    💖
    Благодаря ти, Доче!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...