А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой -
над дворове,
над хълма,
над реката...
Дойде часът на онзи водопой,
от който става сито на душата...
Изтънко дим се точи над къщя.
Подрънкват менци.
Пълнят се нощвите.
И някъде в онази далнина
гласът на сова пак тревожно пита.
Над покривите бяга сънен лай.
Отшитата звездица пада плавно...
Дъхти на сън, на билки, на омай.
Щурците пак подхващат снощен празник.
© Людмила Билярска Все права защищены
Хората, които са далече от мисълта за гавра, казват това:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=126048#129
НЕ ЦАПАЙ СВЕТИНИТЕ МИ, Kap.-Nemo!!!