Здрачаване
А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой -
над дворове,
над хълма,
над реката...
Дойде часът на онзи водопой,
от който става сито на душата...
Изтънко дим се точи над къщя.
Подрънкват менци.
Пълнят се нощвите.
И някъде в онази далнина
гласът на сова пак тревожно пита.
Над покривите бяга сънен лай.
Отшитата звездица пада плавно...
Дъхти на сън, на билки, на омай.
Щурците пак подхващат снощен празник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
