11 авг. 2007 г., 17:07

ЗДРАВЕЙ! 

  Поэзия
600 0 9

В очите ми наднича безразличие -

от спуканото гърло на деня изтича.

И вече ми омръзна от приличие -

да бъда в мислите ви чиста.


Съвсем не съм отвътре катедрала,

не съм църковна свещ пред богомолец,

по-скоро мътна съм, отколкото съм бяла,

пулсират ми в сърцето своеволия.


Не искам да ви стряскам кръстопътно -

за някои вярвам, даже е опасно!

Но щом случайно срещнем се на пътя,

поне на глас да разменим по „здрасти”.


Защо да не говорят помежду си,

на спирката например, непознати?

Или да си споделят в автобуса

рецепти за любимите салати?


Така ли отчуждени ще живеем

до края на света, нали сме братя?

Нали „здравей” разчупва ледовете

и се отваря пътя към душата...

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??