ЗДРАВЕЙ!
В очите ми наднича безразличие -
от спуканото гърло на деня изтича.
И вече ми омръзна от приличие -
да бъда в мислите ви чиста.
Съвсем не съм отвътре катедрала,
не съм църковна свещ пред богомолец,
по-скоро мътна съм, отколкото съм бяла,
пулсират ми в сърцето своеволия.
Не искам да ви стряскам кръстопътно -
за някои вярвам, даже е опасно!
Но щом случайно срещнем се на пътя,
поне на глас да разменим по „здрасти”.
Защо да не говорят помежду си,
на спирката например, непознати?
Или да си споделят в автобуса
рецепти за любимите салати?
Така ли отчуждени ще живеем
до края на света, нали сме братя?
Нали „здравей” разчупва ледовете
и се отваря пътя към душата...
© Инна All rights reserved.
