Morgana (Ди)
188 202
8 янв. 2011 г., 22:39

Здравей. Аз съм. Помниш ли ме? 

  Поэзия
1262 0 6

Здравей. Аз съм. Помниш ли ме? Бившата..

Оная, дето се усмихваше със слънцето

и сетне шепнеше обичам те,

с думи, като пеперуди пръснати.

 


Оная, дето нощем галеше те с мисъл,

а сутрин целуваше очите,

оная, дето сред полята тичаше

и сетне говореше ти за мечтите...

 


Оная, вярващата в чудесата

и в детските очи засмени.

Оная галеница на съдбата

с буйните коси развени...

 


Помниш ли ме? Хайде, моля те, кажи?

Че аз те помня твърде много

и даже понякога мъничко боли,

ала свикнала съм. Тъй е рекъл Бога...

 


Ами ти? Кажи, как я караш?

Пребъдна ли животът ти навред?

Защо мълчиш и нищичко не казваш,

страх ли те е, че съм пак пред теб?


 

В очите ти аз виждам мъничко промяна.

Там годините се блъскат бурно...

Тъга ли е това (за нашата раздяла?)

или призраци неканени нахлуват?

 

 

Прости ми! Аз трябва вече да си тръгвам.

И миг не мога да остана,

че може би, може би ще те прегърна

и ще се отвори стара рана...

 

 

Е, това е една случайна среща

на двама твърде непознати,

аз  сега пресичам там, отсреща,

че пътят ми чертае хиляди преврати...

 

 

А ти не следвай стъпките ми тихи,

аз не искам нищо във замяна,

ей тъй, пресякох да те видя,

в миг от спомен завладяна...

 

 

(Тръгнах смело, както винаги.

Заслушана в стъпките зад мен.
Зад гърба ми остана мойто минало

и срещата случайна в тоя ден.)

 

 

 

 

 

 

© Ди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??