Здравей. Аз съм. Помниш ли ме?
Здравей. Аз съм. Помниш ли ме? Бившата..
Оная, дето се усмихваше със слънцето
и сетне шепнеше обичам те,
с думи, като пеперуди пръснати.
Оная, дето нощем галеше те с мисъл,
а сутрин целуваше очите,
оная, дето сред полята тичаше
и сетне говореше ти за мечтите...
Оная, вярващата в чудесата
и в детските очи засмени.
Оная галеница на съдбата
с буйните коси развени...
Помниш ли ме? Хайде, моля те, кажи?
Че аз те помня твърде много
и даже понякога мъничко боли,
ала свикнала съм. Тъй е рекъл Бога...
Ами ти? Кажи, как я караш?
Пребъдна ли животът ти навред?
Защо мълчиш и нищичко не казваш,
страх ли те е, че съм пак пред теб?
В очите ти аз виждам мъничко промяна.
Там годините се блъскат бурно...
Тъга ли е това (за нашата раздяла?)
или призраци неканени нахлуват?
Прости ми! Аз трябва вече да си тръгвам.
И миг не мога да остана,
че може би, може би ще те прегърна
и ще се отвори стара рана...
Е, това е една случайна среща
на двама твърде непознати,
аз сега пресичам там, отсреща,
че пътят ми чертае хиляди преврати...
А ти не следвай стъпките ми тихи,
аз не искам нищо във замяна,
ей тъй, пресякох да те видя,
в миг от спомен завладяна...
(Тръгнах смело, както винаги.
Заслушана в стъпките зад мен.
Зад гърба ми остана мойто минало
и срещата случайна в тоя ден.)
© Ди All rights reserved.
