Здравей, добро човече!

ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!

… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,

в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,

гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,

без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да,

додето пием каничка с мерло, той все ме пита – докато замезвам:

– И ние ли в света, прогнил от зло, със теб ще си изчезнем като в бездна?

Не знам, братле, наистина не знам, и Господ Бог над нас мълчи в простора –

Човек живее – и умира сам! – понякога сред глутници от хора.

Ще отлетим към вечните звезди – и няма да се върнем нивга вече.

Но утре заран пак ме събудѝ със своето: – Здравей, добро човече!

24 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.