24.02.2025 г., 16:57

Здравей, добро човече!

333 4 1

ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!

 

… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,

в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,

гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,

без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да,

додето пием каничка с мерло, той все ме пита – докато замезвам:

 

– И ние ли в света, прогнил от зло, със теб ще си изчезнем като в бездна?

Не знам, братле, наистина не знам, и Господ Бог над нас мълчи в простора –

Човек живее – и умира сам! – понякога сред глутници от хора.

Ще отлетим към вечните звезди – и няма да се върнем нивга вече.

Но утре заран пак ме събудѝ със своето: – Здравей, добро човече!

 

24 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...