Feb 24, 2025, 4:57 PM

Здравей, добро човече!

  Poetry
334 4 1

ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!

 

… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,

в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,

гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,

без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да,

додето пием каничка с мерло, той все ме пита – докато замезвам:

 

– И ние ли в света, прогнил от зло, със теб ще си изчезнем като в бездна?

Не знам, братле, наистина не знам, и Господ Бог над нас мълчи в простора –

Човек живее – и умира сам! – понякога сред глутници от хора.

Ще отлетим към вечните звезди – и няма да се върнем нивга вече.

Но утре заран пак ме събудѝ със своето: – Здравей, добро човече!

 

24 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...