Здравей, ноември! И добре дошъл!

Все още слънчев и по своему красив.

Усмихнат през деня в пуловер жълт,

а вечер тъй самотен, тъжен, сив.

Обичам те, дъждовно - носталгичен.

Защо ли? Защото в тебе съм родена!

С характер често романтичен,

но като теб - съвсем не съм смирена!

За теб запазила съм спомен скъп

от детството далечно - непокътнат.

Букети хризантемени цъфтят

във вазите от стръкове откъснати.

Навън отдавна не е за цветя…

Мъглата е обвила всяко стръкче.

Мушица край стъклото прелетя

навярно да намери топло кътче…

Нали и хората все търсят топлина,

в живота им ноември щом настъпи   

и нечия човешка доброта

да ги обгърне с нежните си пръсти.

Здравей! Подай ръка, да потанцуваме!

Защото всеки месец празник е за мен!

Животът трябва да е танц и музика                                                         

за всеки идващ зимен ден !