Здравей, ноември! И добре дошъл!
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен.
Защо ли? Защото в тебе съм родена!
С характер често романтичен,
но като теб - съвсем не съм смирена!
За теб запазила съм спомен скъп
от детството далечно - непокътнат.
Букети хризантемени цъфтят
във вазите от стръкове откъснати.
Навън отдавна не е за цветя…
Мъглата е обвила всяко стръкче.
Мушица край стъклото прелетя
навярно да намери топло кътче…
Нали и хората все търсят топлина,
в живота им ноември щом настъпи
и нечия човешка доброта
да ги обгърне с нежните си пръсти.
Здравей! Подай ръка, да потанцуваме!
Защото всеки месец празник е за мен!
Животът трябва да е танц и музика
за всеки идващ зимен ден !
© Даниела Виткова Всички права запазени