Здравей, приятелю!

Къде е усмивката ти топла?

Къде изчезна детското от твоето лице?

Доскоро толкова щастлив ти беше,

а днес не намирам дори и петънце.

С такава обич разказваше за нея.

Очите ти се пълнеха с мечти.

В разказите ти тя беше фея,

а сега в гърлото ти всяка дума чак горчи.

Понякога в живота ни обичаме...

Обичаме дори когато ни боли...

Създадени да търсим пътища,

а колко често тръгваме по чуждите следи.

И тогава предлагаме сърцата си,

поднасяме целия си свят.

Готови да застанем срещу съдбата си

и за щастието дори ти ставаш сляп.

А сега ме погледни в очите!

Чуй какво ще кажа Аз!

В живота родило се момиче,

което ще обикне целия ти свят.

За нея не ще променяш нищо

и няма да вървиш  по чуждите следи.

Сърцето си не трябва да предлагаш,

тя своето с теб ще сподели.

А пътят ви един ще се окаже,

разбрали, че  по него сам не се върви.

Тогава и съдбата може да покаже,

че е време да сбъдне вашите мечти!...