И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен,
изцеден, пълен с мрак и отчаяние,
как нямаше красиво вътре в мен,
и как светът потъна във мълчание.
И мислех, край, животът се изгуби,
остана ми единствено тъгата -
Но ето, пак е в мене то, и силно люби,
и ме изпълва, ме изпълва светлината.
Здравей сърце, отново тебе имам,
и повече недей ме изостава!
С сълзи от радост нежно го поливам,
а то тупти, тупти, тупти там, в ляво.
Сърцето ми във тялото е, тук!
Уж същият отвътре съм, но нов!
Без черното във себе си съм друг,
защото цял... съм песен от Любов!
19.05.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены
Тоест, мой си е, ще си го правя, каквото искам. И както искам 😊