Здравей, сърце, отново
И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен,
изцеден, пълен с мрак и отчаяние,
как нямаше красиво вътре в мен,
и как светът потъна във мълчание.
И мислех, край, животът се изгуби,
остана ми единствено тъгата -
Но ето, пак е в мене то, и силно люби,
и ме изпълва, ме изпълва светлината.
Здравей сърце, отново тебе имам,
и повече недей ме изостава!
С сълзи от радост нежно го поливам,
а то тупти, тупти, тупти там, в ляво.
Сърцето ми във тялото е, тук!
Уж същият отвътре съм, но нов!
Без черното във себе си съм друг,
защото цял... съм песен от Любов!
19.05.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
