15 февр. 2025 г., 18:17

Здравейте, роби на прогреса!

361 1 2

Здравейте, роби на прогреса!

Здравейте, братя и сестри!

Оставихме се да ни впрегнат,

във името на светли бъднини.

Животът ни натъпкан с алгоритми, от ден на ден превръща се в числа,

с които облаци от терабайти,

"приятелски" пресмятат вместо нас:

каква е нашата изгода,

какъв е оптималния маршрут,

кого дежурно да ругаем,

кого да одобряваме,

да величаем,

кой източник на веселост

в неусвест да доим.

 

"По-бързо, лесно и удобно"

са нашите окови и ярем.

 

Погълнати от силата на младостта,

напъваме се да сме вечно секси,

изпъчени зад тъмните стъкла,

успеха си затваряме в комплекси.

 

Живеем и работим в темпо,

което ни лишава от

безцелно съзерцаване и бавни мисли, естетика, дълбочина.

 

Претопляме храна и чувства,

а пръстите ни скролват, копипействат

и клик след клик превръщаме се в данни, в новия ковчег на Ной.

 

Но днес ще си поема въздух,

ще отворя книга от хартия, написана от алкохолик,

ще я чета за да си спомня,

че упадъкът

не е започнал в наши дни.

 

Здравейте, роби на прогреса!

Здравейте, братя и сестри!

По-бавно, трудно и досадно,

назад, към тъмни дълбини.

 

© Иван Бърдаров 2025. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...