Здравейте, роби на прогреса!
Здравейте, роби на прогреса!
Здравейте, братя и сестри!
Оставихме се да ни впрегнат,
във името на светли бъднини.
Животът ни натъпкан с алгоритми, от ден на ден превръща се в числа,
с които облаци от терабайти,
"приятелски" пресмятат вместо нас:
каква е нашата изгода,
какъв е оптималния маршрут,
кого дежурно да ругаем,
кого да одобряваме,
да величаем,
кой източник на веселост
в неусвест да доим.
"По-бързо, лесно и удобно"
са нашите окови и ярем.
Погълнати от силата на младостта,
напъваме се да сме вечно секси,
изпъчени зад тъмните стъкла,
успеха си затваряме в комплекси.
Живеем и работим в темпо,
което ни лишава от
безцелно съзерцаване и бавни мисли, естетика, дълбочина.
Претопляме храна и чувства,
а пръстите ни скролват, копипействат
и клик след клик превръщаме се в данни, в новия ковчег на Ной.
Но днес ще си поема въздух,
ще отворя книга от хартия, написана от алкохолик,
ще я чета за да си спомня,
че упадъкът
не е започнал в наши дни.
Здравейте, роби на прогреса!
Здравейте, братя и сестри!
По-бавно, трудно и досадно,
назад, към тъмни дълбини.
© Иван Бърдаров 2025. Всички права запазени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бърдаров Всички права запазени
