15.02.2025 г., 18:17

Здравейте, роби на прогреса!

354 1 2

Здравейте, роби на прогреса!

Здравейте, братя и сестри!

Оставихме се да ни впрегнат,

във името на светли бъднини.

Животът ни натъпкан с алгоритми, от ден на ден превръща се в числа,

с които облаци от терабайти,

"приятелски" пресмятат вместо нас:

каква е нашата изгода,

какъв е оптималния маршрут,

кого дежурно да ругаем,

кого да одобряваме,

да величаем,

кой източник на веселост

в неусвест да доим.

 

"По-бързо, лесно и удобно"

са нашите окови и ярем.

 

Погълнати от силата на младостта,

напъваме се да сме вечно секси,

изпъчени зад тъмните стъкла,

успеха си затваряме в комплекси.

 

Живеем и работим в темпо,

което ни лишава от

безцелно съзерцаване и бавни мисли, естетика, дълбочина.

 

Претопляме храна и чувства,

а пръстите ни скролват, копипействат

и клик след клик превръщаме се в данни, в новия ковчег на Ной.

 

Но днес ще си поема въздух,

ще отворя книга от хартия, написана от алкохолик,

ще я чета за да си спомня,

че упадъкът

не е започнал в наши дни.

 

Здравейте, роби на прогреса!

Здравейте, братя и сестри!

По-бавно, трудно и досадно,

назад, към тъмни дълбини.

 

© Иван Бърдаров 2025. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...