Зелена тишина
1.1K
0
1
Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.
Изглежда студена, застинала, тъмна,
но има богата зелена душа!
И светла е всъщност, на дъжд ми ухае,
на слънце и дъхава млада трева!
Зареждат ме с обич дърветата горски,
спокойствие лъха от тях, затова
обичам гората без стъпките хорски,
без глъч, олелия, излишни слова...
Притварям очи и въздъхвам дълбоко,
попивам от ведрия ù аромат!
Прекрасно! Изпълва ме сила спокойна,
частица се чувствам от дивия свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
