Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.

Изглежда студена, застинала, тъмна,
но има богата зелена душа!
И светла е всъщност, на дъжд ми ухае,
на слънце и дъхава млада  трева!

Зареждат ме с обич дърветата горски,
спокойствие лъха от тях, затова
обичам гората без стъпките хорски,
без глъч, олелия, излишни слова...

Притварям очи и въздъхвам дълбоко,
попивам от ведрия ù аромат!
Прекрасно! Изпълва ме  сила спокойна,
частица се чувствам от дивия свят...