mimitenedi (Мария Борисова) mimitenedi (Мария Борисова)
109
Mar 10, 2009, 9:43 AM

Зелена тишина

1.1K 0 1

Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.

Изглежда студена, застинала, тъмна,
но има богата зелена душа!
И светла е всъщност, на дъжд ми ухае,
на слънце и дъхава млада  трева!

Зареждат ме с обич дърветата горски,
спокойствие лъха от тях, затова
обичам гората без стъпките хорски,
без глъч, олелия, излишни слова...

Притварям очи и въздъхвам дълбоко,
попивам от ведрия ù аромат!
Прекрасно! Изпълва ме  сила спокойна,
частица се чувствам от дивия свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0