Едни зелени очи,
били са скривалище за хиляди сълзи,
били са свидетел на болки и радости,
били са пристан на малки и големи мечти,
били са най-чисти и истински,
когато рече и "да, скъпа, завинаги!",
били са и мръсни от лицемерни лъжи,
когато пак към нея "отивай си!",
били са там,
когато "обещавам - няма да плача!",
след час,
невиждащи през стената от лъжеобещания...
Едни зелени очи,
проводник на море от чувства...
Твоите зелени очи, няма значение какво са били, сега просто - моите любими!
П.С.: Доста безразборно написано, но думите се лееха като реки, идеята дойде спонтанно и затова :)
...Той ми каза "Харесва ми не цветът на очите ти, а начина, по който ме гледат!"...
© Таня Атанасова Все права защищены