Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя?
Възможно ли е ?
Те са лек на моята душа,но вече не ги желая.
Лекуват и палят . И как така все за тях копнея?
Ще ме погубват тия очи.
Красиви , ама много красиви.
Дълбоко гледат в мен и аз просто трая.
Трая, че ако се отпусна аз ще газя.
Зелени,които блестят като диамант.
Ама опасни,като дявола,който ни прокарва гняв.
Вбесявам  се сам самичък и дума си давам ,че ще ги забравям.
Но ето ,че ги срещнах пак и стопи ми се сърцето - "Ох, как блестят" !
"И да ми е последно" -  си казвам аз.
И пак в съня си жадувам за тях .