13 апр. 2022 г., 14:09

Зелени очи

697 0 0

Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя?
Възможно ли е ?
Те са лек на моята душа,но вече не ги желая.
Лекуват и палят . И как така все за тях копнея?
Ще ме погубват тия очи.
Красиви , ама много красиви.
Дълбоко гледат в мен и аз просто трая.
Трая, че ако се отпусна аз ще газя.
Зелени,които блестят като диамант.
Ама опасни,като дявола,който ни прокарва гняв.
Вбесявам  се сам самичък и дума си давам ,че ще ги забравям.
Но ето ,че ги срещнах пак и стопи ми се сърцето - "Ох, как блестят" !
"И да ми е последно" -  си казвам аз.
И пак в съня си жадувам за тях .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бирсевен Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...