13.04.2022 г., 14:09

Зелени очи

705 0 0

Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя?
Възможно ли е ?
Те са лек на моята душа,но вече не ги желая.
Лекуват и палят . И как така все за тях копнея?
Ще ме погубват тия очи.
Красиви , ама много красиви.
Дълбоко гледат в мен и аз просто трая.
Трая, че ако се отпусна аз ще газя.
Зелени,които блестят като диамант.
Ама опасни,като дявола,който ни прокарва гняв.
Вбесявам  се сам самичък и дума си давам ,че ще ги забравям.
Но ето ,че ги срещнах пак и стопи ми се сърцето - "Ох, как блестят" !
"И да ми е последно" -  си казвам аз.
И пак в съня си жадувам за тях .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бирсевен Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...