Apr 13, 2022, 2:09 PM

Зелени очи

  Poetry » Love
704 0 0

Ще ме отнесат тия очи.
И ще залитам и в рая, и в ада.
Колко време ми трябва, за да отстоя на тия очи ?
Колко ще ми трябва, за да ги забравя?
А мога ли да ги забравя?
Възможно ли е ?
Те са лек на моята душа,но вече не ги желая.
Лекуват и палят . И как така все за тях копнея?
Ще ме погубват тия очи.
Красиви , ама много красиви.
Дълбоко гледат в мен и аз просто трая.
Трая, че ако се отпусна аз ще газя.
Зелени,които блестят като диамант.
Ама опасни,като дявола,който ни прокарва гняв.
Вбесявам  се сам самичък и дума си давам ,че ще ги забравям.
Но ето ,че ги срещнах пак и стопи ми се сърцето - "Ох, как блестят" !
"И да ми е последно" -  си казвам аз.
И пак в съня си жадувам за тях .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бирсевен Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...