18 мая 2023 г., 10:32

Зелените дихания на април 

  Поэзия
5.0 / 11
773 8 10
Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче,
върбата – пуснала реси, започва тръпно да нагарча,
ухае на зелен парфюм – озон и хлорофил поглъщат
калта по смръзналия друм, из дворчета и мрачни къщи,
и мацнал с четка – в резеда, южнякът утрото подпише,
аз знам, че Бог ми го е дал. И нищо повече в излишък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »