Земен ден
Една е луната над църквите,
над църквите и над джамиите.
И трябва да се простиме
пред кръста и пред корана.
Ивайло Балабанов
Приятелю, кръвта не се измива с кръв
и раните не се лекуват с нови.
Ръка за прошка да протегне пръв
по-мъдрият. И нека поговорим
за всичко, що изтекло е преди,
за ударите тежки, за вината.
След туй да седнем и да помълчим...
За дялба много малка е Земята.
Разрежем ли я – дялът ти е път –
при мен ще дойдат кладенците бистри.
Ще мога ли безпътна да вървя,
а без вода ти би ли се пречистил?
А в погледа на нашите деца
едно е слънцето, което жари.
Да им спестим последната вина,
да потушим вековните пожари.
И хлябът ни, насъщният, тогаз
навярно пак ще е горчив и вкусен,
но тръгвайки в последния си час
ще знаем, че не сме посяли бури.
Един е вятърът за теб и мен,
един е Бог – и в Църква, и в Джамия
Едно ни учи в земния ни ден –
към Него пътя с вяра да открием.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
