16.05.2011 г., 0:29 ч.

Земен ден 

887 0 24

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    Браво, Дани!
  • velikataniki (Николина Милева)
    Поздравления и тук,Дани
  • LeChevalier (Тошко)
    Бог наистина е един, но не е нито в джамиите, нито в църквите. Храмът на Бог, за християните, е в сърцето: "Ние сме храм на живия Бог" II Кор. 6:16.
  • странница (Сеси)
    Страхотен стих! Поздравления, Дани!
  • ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
    Поздравления за мъдрото послание!
  • Traum (Цвети Йорданова)
    ПОздрав и от мен, Дани, за хубавото стихотворение!
  • valia1771 (Ивон)
    Харесах посланието! С поздрави!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Стойностно!
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    Важно и актуално послание в красиви думи!!!!Поздравления и от мен,Дани!!!
  • ZAPP (Запрян Колев)
    Много достойно послание с красива форма!Поздрав!
  • feia (Вилдан Сефер)
    "За дялба много малка е Земята"

    Точно!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Страхотен стих!!!
    Силно въздействащ и замислящ...

    Колко ли струваме сега...

    "Ние спориме
    двама със дама
    на тема:
    "Човекът във новото време".

    А дамата сопната, знаете -
    тропа, нервира се,
    даже проплаква.
    Залива ме с кални потоци
    от ропот
    и град от словесна
    атака.

    - Почакайте - казвам, - почакайте,
    нека... -

    Но тя ме прекъсва сърдито:
    - Ах, моля, запрете!
    Аз мразя човека.
    Не струва той вашта защита.

    Аз четох как някой
    насякъл с секира,
    насякъл сам брат си, човека.
    Измил се,
    на черква отишъл
    подире
    и... после му станало леко. -

    Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
    Но аз
    понакуцвам
    в теория
    и рекох полека,
    без злоба,
    човешки,
    да пробвам със тази история. -

    Тя, случката, станала в село Могила.
    Бащата бил скътал
    пари.
    Синът ги подушил,
    вземал ги насила
    и после баща си затрил.

    Но в месец, или пък
    във седмица само
    властта го открила и... съд.
    Ала във съдът
    не потупват по рамото,
    а го осъждат на смърт.

    Отвели тогава злодея
    злосторен,
    затворили този субект.
    Но във затвора попаднал на хора
    и станал
    ч о в е к.

    Не зная с каква е
    закваса заквасен,
    не зная и как е
    замесен,
    но своята участ
    от книга по-ясна
    му станала с някаква песен.

    И после разправял:
    "Брей, как се обърках
    и ето ти тебе
    бесило.
    Не стига ти хлеба,
    залитнеш
    от мъка
    и стъпиш в погрешност на гнило.
    И чакаш така като скот
    в скотобойна,
    въртиш се, в очите ти - ножа.
    Ех, лошо,
    ех, лошо
    светът е устроен!
    А може, по-иначе може..."

    Тогава запявал той
    своята песен,
    запявал я бавно и тихо
    Пред него живота
    изплаввал чудесен -
    и после
    заспивал
    усмихнат...

    Но в коридова
    тихо говорят.
    Сетне секунда покой.
    Някой полека вратата отворил. -
    Хора. Зад тях часовой.
    Някой от групата,
    плахо и глухо,
    казал му:
    "Хайде, стани."
    Гледали хората
    тъпо и кухо
    сивите, влажни стени.

    Онзи в леглото
    разбрал, че живота
    е свършен за него,
    и в миг
    скочил, избърсал потта от челото
    и гледал с див поглед
    на бик.
    Но лека-полека
    човека се сетил -
    страхът е без полза,
    ще мре.
    И някак в душата му
    станало светло.
    - Да тръгнем ли? - казал.
    - Добре.
    Той тръгнал. След него
    те тръгнали също
    и чувствали някакъв хлад.
    Войникът си казал:
    "Веднъж да се свърши...
    Загазил си здравата, брат."

    Във коридора
    тихо говорят.
    Мрак се в ъглите таи.
    Слезнали после на двора,
    а горе
    вече зората блести.
    Човекът погледнал зората,
    в която
    се къпела с блясък звезда,
    и мислел за своята
    тежка,
    човешка,
    жестока,
    безока
    съдба.

    "Тя - моята - свърши...
    Ще висна обесен.
    Но белким се свършва
    със мен?
    Животът ще дойде по-хубав
    от песен,
    по-хубав от пролетен ден..."

    Споменал за песен
    и нещо се сетил.
    В очите му пламък цъфтял.
    Усмихнал се топло, широко и светло,
    отдръпнал се, после запял.

    Как мислите, може би
    тука се крие
    един истеричен комплекс?
    Мислете тъй както си щете,
    но вие
    грешите, приятелко, днес. -
    Човекът спокойно, тъй - дума
    след дума
    и твърдо редил песента.
    Онези го гледали
    с поглед безумен,
    онези го гледали с страх.

    Дори и затвора
    треперел позорно,
    и мрака ударил на бег.
    Усмихнати чули звездите отгоре
    и викнали:
    "Браво, човек!"
    Нататък е ясно. Въжето
    изкусно
    през шията, после
    смъртта.
    Но там в разкривените,
    в сините устни
    напирала пак песента.

    И тук започва развръзката, значи.
    Как мислиш, читателю, ти? -
    Тя, бедната дама, започна да плаче,
    започна във транс да крещи:
    "Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
    сякаш
    като че там сте били!"...
    Какъв ти тук ужас?! -
    Той пеел човека. -
    Това е прекрасно, нали?"

    ВАПЦАРОВ


  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    истинска поезия...
    великолепно послание..
    Дани, сърдечен поздрав..
  • Eia (Росица Танчева)
    Актуална тема, въздействащо поднесена. Стискам ти ръката за посланието на великолепната ти творба, Дани!
  • maistora (Красимир Тенев)
    Допада ми тая позиция - призив към толерантност!
  • laramaylin (Нина Чилиянска)
    Харесах!Много!Поздравления !
  • byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    Красиво и мъдро послание!
    Поздрав!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Хубав ритъм, умело вплетена и разработена тема, силни внушения. Поезия!
  • elenabili (Елена Биларева)
    Поздравления за посланието в този чудесен стих, Дани!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    "един е Бог-и в Църква и в Джамия" Харесах,Дани!
  • azura_luna (Петя Цанева)
    Силни истини! Децата ни заслужават светли вечности и чисти пътища...

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    В тихата, лятната вечер,

    привел съм смирено глава,

    свещица запалил съм вече

    и моля те, Боже, това:

    На бедния - дай Му жълтица!

    На гладния - къшейче хляб!

    На жадния - дай Му водица!

    На слабия - дрянов кривак!

    На гордия - дай Му смирение!

    На смелия - дай Му победа!

    На слепия - дай Му прозрение!

    Буйният - кротко да гледа!

    А хората нека живеят,

    без страх от куршуми, войни,

    за Тебе те химни да пеят,

    да любят, да бъдат добри!

    Ти дай им и Твоята истина,

    достъпна за всеки здрав ум,

    че ни в Библия, ни в Коран не е писана

    зловещата дума "куршум"!

    Страната ни, мойта Родина,

    напред нека вечно върви

    и Твоята Райска градина

    на нейната площ положи!

    Децата ни - в нея да раснат!

    Дари ги и тях със деца!

    Да имат те дни по-прекрасни

    и Вяра, Любов, Светлина!

    Ергените - дари ги с девици!

    Момите - дари ги с момци!

    Побелялата моя царица

    на моето рамо да спи!

    Най-сетне за себе си моля,

    спокоен да склопя очи,

    че огън се пали от този,

    що Бог е дарил да гори!
  • aborigen (Борко Бърборко)
    Хубаво послание!
  • danda (Даниела)
    "За дялба много малка е Земята"!!!
    Браво, Дани!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.