Земен ден
Една е луната над църквите,
над църквите и над джамиите.
И трябва да се простиме
пред кръста и пред корана.
Ивайло Балабанов
Приятелю, кръвта не се измива с кръв
и раните не се лекуват с нови.
Ръка за прошка да протегне пръв
по-мъдрият. И нека поговорим
за всичко, що изтекло е преди,
за ударите тежки, за вината.
След туй да седнем и да помълчим...
За дялба много малка е Земята.
Разрежем ли я – дялът ти е път –
при мен ще дойдат кладенците бистри.
Ще мога ли безпътна да вървя,
а без вода ти би ли се пречистил?
А в погледа на нашите деца
едно е слънцето, което жари.
Да им спестим последната вина,
да потушим вековните пожари.
И хлябът ни, насъщният, тогаз
навярно пак ще е горчив и вкусен,
но тръгвайки в последния си час
ще знаем, че не сме посяли бури.
Един е вятърът за теб и мен,
един е Бог – и в Църква, и в Джамия
Едно ни учи в земния ни ден –
към Него пътя с вяра да открием.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, Дани!
-
Поздравления и тук,Дани
-
Бог наистина е един, но не е нито в джамиите, нито в църквите. Храмът на Бог, за християните, е в сърцето: "Ние сме храм на живия Бог" II Кор. 6:16.
-
Страхотен стих! Поздравления, Дани!
-
Поздравления за мъдрото послание!
-
ПОздрав и от мен, Дани, за хубавото стихотворение!
-
Харесах посланието! С поздрави!
-
Стойностно!
-
Важно и актуално послание в красиви думи!!!!Поздравления и от мен,Дани!!!
-
Много достойно послание с красива форма!Поздрав!
-
"За дялба много малка е Земята"
Точно! -
Страхотен стих!!!
Силно въздействащ и замислящ...
Колко ли струваме сега...
"Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?"
ВАПЦАРОВ
-
истинска поезия...
великолепно послание..
Дани, сърдечен поздрав.. -
Актуална тема, въздействащо поднесена. Стискам ти ръката за посланието на великолепната ти творба, Дани!
-
Допада ми тая позиция - призив към толерантност!
-
Харесах!Много!Поздравления !
-
Красиво и мъдро послание!
Поздрав! -
Хубав ритъм, умело вплетена и разработена тема, силни внушения. Поезия!
-
Поздравления за посланието в този чудесен стих, Дани!
-
"един е Бог-и в Църква и в Джамия" Харесах,Дани!
-
Силни истини! Децата ни заслужават светли вечности и чисти пътища...
-
В тихата, лятната вечер,
привел съм смирено глава,
свещица запалил съм вече
и моля те, Боже, това:
На бедния - дай Му жълтица!
На гладния - къшейче хляб!
На жадния - дай Му водица!
На слабия - дрянов кривак!
На гордия - дай Му смирение!
На смелия - дай Му победа!
На слепия - дай Му прозрение!
Буйният - кротко да гледа!
А хората нека живеят,
без страх от куршуми, войни,
за Тебе те химни да пеят,
да любят, да бъдат добри!
Ти дай им и Твоята истина,
достъпна за всеки здрав ум,
че ни в Библия, ни в Коран не е писана
зловещата дума "куршум"!
Страната ни, мойта Родина,
напред нека вечно върви
и Твоята Райска градина
на нейната площ положи!
Децата ни - в нея да раснат!
Дари ги и тях със деца!
Да имат те дни по-прекрасни
и Вяра, Любов, Светлина!
Ергените - дари ги с девици!
Момите - дари ги с момци!
Побелялата моя царица
на моето рамо да спи!
Най-сетне за себе си моля,
спокоен да склопя очи,
че огън се пали от този,
що Бог е дарил да гори! -
Хубаво послание!
-
"За дялба много малка е Земята"!!!
Браво, Дани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
