Земно равновесие
Под стиха на безсъници - с припламвания сини...
Отпечатвам своя знак - с небивалици стихнал.
И лице омиротворено - с шепа радост да обича.
И да пътува сред звездите, и с любов се врича
във вълшебен свят, от нашия различен.
Да, потоп и заклинание си над главите ни.
Прилунено, земно равновесие си
като остаряло огледало, с клетва за вярност
и прозорец, погледнал за последно жадно,
огнище на приказки, пленени в полусън.
Като в небесни тотеми оглеждаме се ние,
под стиха на безсъници - с припламвания сини...
Отпечатвам своя знак - с небивалици стихнал.
И лице омиротворено - с шепа радост да обича.
И да пътува сред звездите, и с любов се врича
във вълшебен свят, от нашия различен.
Да, потоп и заклинание си над главите ни.
Прилунено, земно равновесие си
като остаряло огледало, с клетва за вярност
и прозорец, погледнал за последно жадно,
огнище на приказки, пленени в полусън.
Като в небесни тотеми оглеждаме се ние,
под стиха на безсъници - с припламвания сини...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
