14 окт. 2011 г., 21:55

Земя и астрал

610 0 5

Земя и астрал

 

 

Умира всеки ден

по една частица от мен.

Няма връщане назад!

Напред, но къде!?

 

Към старостта и смъртта!

Към червеите и калта!

Или има изход!?

Да, към други светове!

 

Земята чака!

Трябва ли да я обичаме.

За да ни обикне и тя!

Или да бягаме от света

и смъртта да е приятел наш!

 

Душата първа ще литне!

Тогава за къде е отреден астрала!

Светулка нека да е в друга

по-добра и щастлива душа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...