mimamina (Мина Конарова) mimamina (Мина Конарова)
96
14 oct 2011, 21:55

Земя и астрал

  Poesía » Otra
609 0 5

Земя и астрал

 

 

Умира всеки ден

по една частица от мен.

Няма връщане назад!

Напред, но къде!?

 

Към старостта и смъртта!

Към червеите и калта!

Или има изход!?

Да, към други светове!

 

Земята чака!

Трябва ли да я обичаме.

За да ни обикне и тя!

Или да бягаме от света

и смъртта да е приятел наш!

 

Душата първа ще литне!

Тогава за къде е отреден астрала!

Светулка нека да е в друга

по-добра и щастлива душа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0