mimamina (Мина Конарова) mimamina (Мина Конарова)
96
14 oct 2011, 21:55

Земя и астрал

  Poesía » Otra
607 0 5

Земя и астрал

 

 

Умира всеки ден

по една частица от мен.

Няма връщане назад!

Напред, но къде!?

 

Към старостта и смъртта!

Към червеите и калта!

Или има изход!?

Да, към други светове!

 

Земята чака!

Трябва ли да я обичаме.

За да ни обикне и тя!

Или да бягаме от света

и смъртта да е приятел наш!

 

Душата първа ще литне!

Тогава за къде е отреден астрала!

Светулка нека да е в друга

по-добра и щастлива душа!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0