14.10.2011 г., 21:55

Земя и астрал

605 0 5

Земя и астрал

 

 

Умира всеки ден

по една частица от мен.

Няма връщане назад!

Напред, но къде!?

 

Към старостта и смъртта!

Към червеите и калта!

Или има изход!?

Да, към други светове!

 

Земята чака!

Трябва ли да я обичаме.

За да ни обикне и тя!

Или да бягаме от света

и смъртта да е приятел наш!

 

Душата първа ще литне!

Тогава за къде е отреден астрала!

Светулка нека да е в друга

по-добра и щастлива душа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...