17 мая 2022 г., 11:38

Земя назаем 

  Поэзия
388 9 15

Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки... 

 

Ограбваме я, щедра е към нас,
дори когато злобни сме палачи.
Не зърнахме сълза, не чухме глас
и не разбрахме - тя от болка плаче. 

 

Слепци неблагодарни, всеки път,
вместо да видим чудния подарък
на Бог - да ни допусне в райски кът,
решаваме, че тук сме господари. 

 

Земята, че е наша и дължи
на егото ни вечната си грижа.
Добри и лоши, още ни държи, 
макар че гняв в недрата се развижва. 

 

Земя назаем... Даже и отвъд,
дълга си тежък, няма как да върнем,
но тя ще се спаси и нейна плът,
когато станем, пак ще ни прегърне.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??