Земя назаем
Получихме я, лесно като в сън.
Земята ни, зелената планета,
прегърнала човек и звяр, и трън,
родила жито, рози, виолетки...
Ограбваме я, щедра е към нас,
дори когато злобни сме палачи.
Не зърнахме сълза, не чухме глас
и не разбрахме - тя от болка плаче.
Слепци неблагодарни, всеки път,
вместо да видим чудния подарък
на Бог - да ни допусне в райски кът,
решаваме, че тук сме господари.
Земята, че е наша и дължи
на егото ни вечната си грижа.
Добри и лоши, още ни държи,
макар че гняв в недрата се развижва.
Земя назаем... Даже и отвъд,
дълга си тежък, няма как да върнем,
но тя ще се спаси и нейна плът,
когато станем, пак ще ни прегърне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
