16 авг. 2011 г., 15:49

Земя за всички

661 0 3

Горчилки и съмнения отпих,

но молех се и вярвах във съдбата;

с несъхнеща сълза написах стих

и в него с обич преоткрих Земята –

 

по-близка стана тя и по-добра!

От прахове и сълзи сътворена,

ми даде за живота сетива,

а неведнъж превръщаше се в сцена,

 

върху която кой ли не игра:

едни я претворяваха в изкуство,

но други, определяйки цена,

стръвнишки я търгуваха, без чувство...

 

А тя дарува с вино, с мед, с нектар;

със зърно пълни празните хамбари –

че с песни я приспива цигулар,

от зло я пазят с огън нестинари!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...