16 авг. 2011 г., 15:49

Земя за всички

669 0 3

Горчилки и съмнения отпих,

но молех се и вярвах във съдбата;

с несъхнеща сълза написах стих

и в него с обич преоткрих Земята –

 

по-близка стана тя и по-добра!

От прахове и сълзи сътворена,

ми даде за живота сетива,

а неведнъж превръщаше се в сцена,

 

върху която кой ли не игра:

едни я претворяваха в изкуство,

но други, определяйки цена,

стръвнишки я търгуваха, без чувство...

 

А тя дарува с вино, с мед, с нектар;

със зърно пълни празните хамбари –

че с песни я приспива цигулар,

от зло я пазят с огън нестинари!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...