Земя за всички
Горчилки и съмнения отпих,
но молех се и вярвах във съдбата;
с несъхнеща сълза написах стих
и в него с обич преоткрих Земята –
по-близка стана тя и по-добра!
От прахове и сълзи сътворена,
ми даде за живота сетива,
а неведнъж превръщаше се в сцена,
върху която кой ли не игра:
едни я претворяваха в изкуство,
но други, определяйки цена,
стръвнишки я търгуваха, без чувство...
А тя дарува с вино, с мед, с нектар;
със зърно пълни празните хамбари –
че с песни я приспива цигулар,
от зло я пазят с огън нестинари!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
