Aug 16, 2011, 3:49 PM

Земя за всички 

  Poetry » Phylosophy
522 0 3

Горчилки и съмнения отпих,

но молех се и вярвах във съдбата;

с несъхнеща сълза написах стих

и в него с обич преоткрих Земята –

 

по-близка стана тя и по-добра!

От прахове и сълзи сътворена,

ми даде за живота сетива,

а неведнъж превръщаше се в сцена,

 

върху която кой ли не игра:

едни я претворяваха в изкуство,

но други, определяйки цена,

стръвнишки я търгуваха, без чувство...

 

А тя дарува с вино, с мед, с нектар;

със зърно пълни празните хамбари –

че с песни я приспива цигулар,

от зло я пазят с огън нестинари!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??