Земя - замръзнала и вкочанена.
Прекършени надежди под снега.
И стават зимите все по-студени.
И все по-малко моите дърва.
И кошницата ми е все по-празна.
И гордият ми дух - все по-сломен.
В градината ми - цъфнали омрази.
Със сълзи ги поливам всеки ден.
Зад мене - всички кръгове на ада.
Пред мен - Небитието, може би...
И всички недочакани награди.
И всички недокоснати звезди!
© Гълъбина Митева Все права защищены