Земя - замръзнала и вкочанена.
Прекършени надежди под снега.
И стават зимите все по-студени.
И все по-малко моите дърва.
И кошницата ми е все по-празна.
И гордият ми дух - все по-сломен.
В градината ми - цъфнали омрази.
Със сълзи ги поливам всеки ден.
Зад мене - всички кръгове на ада.
Пред мен - Небитието, може би...
И всички недочакани награди.
И всички недокоснати звезди!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
